Вътрешното предприемачество е познато на собствениците на бизнес (предприемачи) и на висшите мениджъри. Насърчава се и се използва, на много места преднамерено и успешно. Това е един от малкото случаи, за които съм съгласна, че има win-win ситуация- тези на които им стиска да управляват собствен бизнес, се възползват от способностите на тези, на които не им стиска да управляват собствен бизнес, но имат нужната нагласа. При вътрешното предприемачество и двете страни могат да са спокойни. Вътрешният предприемач винаги ще остане вътрешен и никога няма да стане “външен” за фирмата- и двете страни СА си тамън.
Това, което се забелязва по-рядко от собствениците на бизнес (предприемачите) и висшите мениджъри, е скритото предприемачество. Това са тези служители, които в рамките на фирмата действат като собственици на фирмата- предприемачи (или висши мениджъри). Те не просто си вършат добре работата, за която са наети, а разсъждават и действат като собственици на бизнеса (предприемачи) или висши мениджъри на фирмата. Тук изобщо не говорим за това кой колко работи, а за начин на мислене и подход към работата. Ползите за фирмата са огромни. Недостатъкът е, че са временни. Скритото предприемачество е скрито, защото не се забелязва от висшето ръководство, неглижира се и поради това няма как да бъде насърчено. Ситуацията е win-win, ама до време. Тези, на които им стиска да управляват собствен бизнес, не им стиска да работят с хора, на които също им стиска да управляват собствен бизнес- двете страни НЕ СА си тамън.
Ако скритото предприемачество не премине във вътрешно, това е фатално за фирмата. Скритият предприемач става външен за фирмата като я напуска. Фирмата губи много, а понякога и фатално. Скритите предприемачи са тези, от които в много голяма степен зависи стабилността и растежа на фирмата. И, когато те си тръгнат, фирмата се “оголва” откъм квалифициран персонал и може да й отнеме години преди тази дупка да се запълни, и то, ако изобщо фирмата продължи да съществува. Немалка част от скритите предприемачи се превръщат в анти-посланници на фирмите, които са напуснали, което допълнително утежнява положението на тези фирми.
Работата на висшите мениджъри не е да работят.
Работата на висшите мениджъри не е да гледат как служителите им да работят.
Тяхната работа е да виждат как работят служителите им.
Дали скритите предприемачи допускат грешки? Със сигурност! Така, както и предприемачите и висшите мениджъри допускат грешки. Само който не работи не греши. Трябва ли, обаче, да се акцентира върху грешките им или те да послужат за професионалното развитие на скритите предприемачи и превръщането им във вътрешни предприемачи, а защо не и в съдружници и акционери?
Работата на висшите мениджъри е да виждат как работят служителите им. Да търсят скритите предприемачи и да ги превърнат във вътрешни предприемачи, а защо не и в съдружници и акционери.